Фуланите, неопастирството и джихадизмът в Нигерия
В предходните две елементи на този разбор, озаглавени " " и " в Западна Африка ", беше прегледан въпросът за усилването на терористичната активност в Западна Африка и невъзможността да се приключи партизанската война, водена от ислямските радикали против държавните войски в Мали, Буркина Фасо, Нигер, Чад и Нигерия. Разгледан беше и въпросът за непреставащата революция в Централноафриканската република.
Един от значимите заключения е, че интензифицирането на спора е натоварено с огромен риск от " експлоадиране на миграционна бомба ", която да докара до невиждан миграционен напън по цялата южна граница на Европейския съюз. Важно събитие са и опциите на съветската външна политика да манипулира интензивността на споровете в страни като Мали, Буркина Фасо, Чад и Централноафриканската република. Държейки ръка на " шалтера " на възможен миграционен гърмеж, Москва елементарно може да се изкуши да употребява провокиран миграционен напън против страните от Европейски Съюз, които като цяло към този момент са избрани като противников.
В тази рискова обстановка особена роля играе народът Фулани - етническа група полуномади, миграционни животновъди, които населяват линията от Гвинейския залив до Червено море и наброяват 30 до 35 милиона души по разнообразни данни. Бидейки народ, който е изиграл в исторически проект доста значима роля да проникването на исляма в Африка, изключително н Западна Африка, фуланите са голямо прелъщение за ислямските радикали, без значение, че те изповядват суфитското течение в исляма, което безспорно е най-толерантното, както и най-мистичното.
За страдание, както ще се види от разбора по-нататък, въпросът не опира единствено до религиозно опълчване. Конфликтът не е единствено етнорелигиозен. Той е социо-етно-религиозен, като през последните години в допълнение мощно въздействие стартират да оказват резултатите от насъбраните по корупционен път благосъстояния, превърнати в благосъстоятелност върху добитък - по този начин нареченото " неопастирство ". Това събитие е изключително особено за Нигерия и на него е бъде отдадена актуалната трета част на разбора.
Фуланите в Нигерия
Бидейки най-гъсто обитаемата страна в Западна Африка със 190 милиона поданици, Нигерия, сходно на доста страни в района, се характеризира със самобитна дихотомия сред Юга, обитаем най-вече от християни йоруба, и Севера, чието популацията е главно мюсюлманско, като огромна част от него са фулани, които както на всички места са миграционни животновъди. Общо взето страната има 53% мюсюлмани и 47% християни.
" Централният пояс " на Нигерия, пресичащ страната от изток на запад, включващ по-специално щатите Кадуна (северно от Абуджа), Бунуе-Плато (източно от Абуджа) и Тараба (югоизточно от Абуджа), е точка на срещата сред тези два свята, сцена на чести произшествия в безконечен цикъл на отмъщения сред фермери, нормално християни (които упрекват пастирите фулани, че разрешават на стадата си да навредят на тяхната реколта) и преносимите скотовъдци фулани (които се оплакват от обири на добитък и възходящото основаване на ферми в региони, обичайно налични за маршрутите на миграция на техните животни).
Тези спорове се изостриха напоследък, защото фулани също се стремят да разширят маршрутите за миграция и паша на стадата си на юг, а северните пасища страдат от все по-сериозна суша, до момента в който фермерите от юга, в изискванията на изключително висока динамичност на растеж на популацията, се стремят да основат ферми по на север.
След 2019 година този конфронтация взе рисков поврат в посока на идентичността и религиозната принадлежност сред двете общности, които станаха непримирими и се управляваха от разнообразни правни системи, изключително откогато ислямският закон (шариата) беше въведен още веднъж през 2000 година в дванадесет северни щата. (Ислямският закон е бил в действие до 1960 година, след което е бил анулиран с постигането на независимостта на Нигерия). От позиция на християните, фуланите желаят да ги " ислямизират " - в случай че е належащо и със мощ.
Това становище се подхранва от обстоятелството, че " Боко Харам ", която избира за цели най-много християни, се стреми да употребява въоръжените милиции, употребявани от фуланите, против техните съперници и че в действителност редица от тези бойци са се включили към редиците на ислямистката група. Християните считат, че фуланите (заедно с хауса, които са свързани с тях) обезпечават ядрото на войските на " Боко Харам ". Това е прекалено усещане поради обстоятелството, че избран брой милиции на фуланите остават самостоятелни. Но факт е, че към 2019 година антагонизмът се утежни. [38]
Така на 23 юни 2018 година в село, обитаемо най-вече с християни (от етническата група лугере), офанзива, приписвана на фуланите, довежда до тежки жертви - 200 убити.
Избирането на Мохамаду Бухари, който е фулани и е някогашен водач на най-голямата културна асоциация на фуланите - Tabital Pulaakou International, за президент на Републиката, не оказа помощ за понижаване на напрежението. Президентът постоянно е упрекван, че тайно поддържа родителите си фулани, вместо да инструктира силите за сигурност да подтиснат незаконните им дейности.
Положението на фуланите в Нигерия е показателно и за някои нови трендове във взаимоотношенията сред миграционните скотовъдци и уседналите земеделци. Някъде през 2020 година откривателите към този момент са установили по неоспорим метод видимо повишаване на броя на споровете и конфликтите сред скотовъдците и земеделците.[5]
В опити да се изясни това събитие са били привличани като причини въпроси и обстоятелства като смяната в климата, разширението на пустините, районните спорове, повишаването на популацията, трафикът на хора и тероризмът. Проблемът е, че нито един от тези въпроси не изяснява напълно внезапно повишеното потребление на дребни и леки оръжия от няколко групи пастири и уседнали земеделци. [5]
На този въпрос се стопира особено Олайинка Аджала (Olayinka Ajala), който преглежда настъпилите през годините промени в собствеността над отглеждания добитък, които той назовава " неопастирство ", като допустимо пояснение за повишаването на броя на въоръжените стълкновения сред тези групи.
Терминът неопастирство (neopastoralism) е употребен за първи път от Матю Луиза (Matthew Luizza) от Американската асоциация за прогрес на науката, с цел да опише подриването на обичайна форма на пасищно (миграционно) отглеждане на животни от богати градски елити, които се впускат да влагат и да се занимават с такова отглеждане на животни, с цел да прикрият откраднати или нелегално добити активи. (Luizza, Matthew,, November 9th, 2017, The Economist). [8]
От своя страна, Олайинка Аджала дефинира неопастирството като нова форма на благосъстоятелност върху добитък, характеризираща се с владение на огромни стада добитък от хора, които сами по себе си не са скотовъдци-пастири. Тези стада надлежно са обслужвани от наемни пастири. Работата към тези стада постоянно постанова потреблението на комплицирани оръжия и боеприпаси, произлизащо от нуждата да се скрие откраднато благосъстояние, доходи от трафик или приходи, получени посредством терористична активност, с подчертаната цел да се извлече облага за вложителите. Важно е да се означи, че определението на Аджала Олайинка за неопасторството не включва вложенията в наедрял рогат добитък, финансирани със законни средства. Такива съществуват, само че са малцина и за това те не попадат в обсега на изследователския интерес на създателя.[5]
Пасищното миграционно отглеждане на животни обичайно е дребно, стадата са фамилна благосъстоятелност и нормално са свързани с избрани етнически групи. Тази стопанска активност е обвързвана с разнообразни опасности, както и със забележителните старания, нужни за напредването на добитъка на стотици километри в търсене на паша. Всичко това прави тази специалност не чак толкоз известна и с нея се занимават няколко етнически групи, измежду които се открояват фуланите, за които това е главно занятие от доста десетилетия. Освен че са една от най-големите етнически групи в Сахел и Суб-Сахарска Африка, някои източници сочат, че фуланите в Нигерия са към 17 милиона души. Освен това добитъкът постоянно се преглежда като източник на сигурност и индикатор за благосъстояние, като затова обичайните скотовъдци се занимават с продажби на говеда в доста стеснен мащаб.
Неопастирството се разграничава от обичайното скотовъдство във връзка с формата на благосъстоятелност върху добитъка, междинният размер на стадата и потреблението на оръжия. Докато обичайният междинен размер на стадото варира сред 16 и 69 глави добитък, числеността на стадата свързани с неопастирството, нормално варира сред 50 и 1000 глави добитък и уговорките към тях постоянно включват потреблението на огнестрелни оръжия от наетите пастири. [8], [5]
Въпреки че и преди този момент в Сахел е било нещо всекидневно, сходни по-големи стада да се съпровождат от въоръжени бойци, в днешно време собствеността върху добитък от ден на ден се възприема като средство за прикриване на нелегално добито благосъстояние от корумпирани политици. Освен това, до момента в който обичайните скотовъдци се стремят към положителни връзки с фермерите, с цел да поддържат своето симбиотично взаимоотношение с тях, пастирите-наемници нямат никакъв тласък да влагат в обществените си взаимоотношения с фермерите, тъй като имат оръжия, които могат да бъдат употребявани за заплашване на земеделците. [5], [8]
В частност в Нигерия има три съществени аргументи за възникването на неопастирството. Първата е, че собствеността на добитък наподобява изкусителна инвестиция, поради непрекъснато покачващите се цени. Една полово зряла крава в Нигерия може да коства 1000 американски $ и това прави говедовъдството привлекателно поле за евентуални вложители. [5]
На второ място, има директна връзка сред неопастирството и корупционните практики в Нигерия. Редица откриватели настояват, че корупцията е в основата на по-голямата част от въстанията и въоръжените протести в страната. През 2014 година е въведена една от ограниченията, подхванати от държавното управление за ограничение на корупцията, изключително прането на пари. Това е въвеждането на банков верификационен номер (Bank Verification Number - BVN). Целта на BVN е да се следят банковите транзакции и да се понижи или отстрани прането на пари. [5]
Банковият верификационен номер (BVN) употребява биометрична технология, с цел да записва всеки клиент във всички нигерийски банки. След това на всеки клиент се издава неповторим идентификационен код, който свързва всичките му сметки, с цел да може елементарно да следи транзакциите сред няколко банки. Целта е да се подсигурява, че подозрителните транзакции се разпознават елементарно, защото системата улавя облиците и пръстовите отпечатъци на всички банкови клиенти, което прави мъчно противозаконни средства да бъдат подадени в разнообразни сметки от едно и също лице. Данните от дълбинните изявленията са разкрили, че BVN е затруднил заемащите политически длъжности в скриването на противозаконни благосъстояния и редица сметки, свързани с политици и техните доближени " кронита ", захранени с хипотетични откраднати средства, са били замразени след въвеждането му.
Централната банка на Нигерия заяви, че " няколко милиарда найра (нигерийската парична единица) и милиони в други задгранични валути са хванати в капан в сметки в редица банки, като притежателите на тези сметки ненадейно са спрели да работят с тях. В последна сметка над 30 милиона " пасивни " и неизползвани сметки са разпознати от въвеждането на BVN в Нигерия до към 2020 година. [5]
Дълбинните изявленията, извършени от създателя, демонстрират, че доста хора, които са били подали огромни суми пари в нигерийски банки, директно преди въвеждането на банковия верификационен номер (BVN) са побързали да ги изтеглят. Няколко седмици преди приключването на периода за приемане на BVN от всеки, който употребява банкови услуги, банковите чиновници в Нигерия следят същинска река от пари, които се теглят кеш всеобщо от разнообразни клонове в страната. Разбира се не може да се каже, че всичките тези пари са били крадени или резултат от злоупотреби с властта, само че е открит факт, че мнозина от политиците в Нигерия се трансферират към разплащания кеш, тъй като не желаят да бъдат обект на банковия мониторинг. [5]
Точно в този миг потоци от нелегално добити средства са пренасочени в областта на селското стопанство, като са закупени впечатляващ брой добичета. Специалистите по финансова сигурност са единомислещи, че след въвеждането на BVN има внезапно повишение на броя на хората, които употребяват нелегално добито благосъстояние, с цел да купуват добитък. Като се осмисли фактът, че през 2019 година една стара крава коства 200 000 - 400 000 наира (600 до 110 USD) и че не съществува механизъм за определяне на собствеността върху добитъка, за корумпираните е елементарно да купуват стотици говеда за милиони наири. Това довежда до повишение на цените на добитъка, като сега редица огромни стада са притежавани от хора, които нямат нищо общо със скотовъдството като работа и всекидневие, като някои от притежателите са даже от райони, които са прекомерно надалеч от пасищните зони. [5]
Както стана дума нагоре, това основава различен огромен риск за сигурността в зоната на пасищата, защото наемните пастири доста постоянно са добре въоръжени.
На трето място, неопастирите изясняват новия модел на неопатримонални взаимоотношения сред притежатели и пастири с повишеното равнище на бедността измежду ангажираните в бранша. Независимо от повишението на цените на добитъка през последните няколко десетилетия и макар експанзията на отглеждането на животни на експортния пазар, бедността измежду упражняващите миграционно отглеждане на животни не е намаляла. Напротив, съгласно данни на нигерийски откриватели, през последните 30-40 години, броят на бедните пастири внезапно е повишен. (Catley, Andy and Alula Iyasu, April 2010, Feinstein International Center).
За тези, които са на дъното на обществената стълбица в пастирската общественост, работата за притежатели на огромни стада става единствената опция за оцеляване. В изискванията на неопастирството, възходящата беднотия измежду пастирската общественост, която избутва обичайните миграционни животновъди отвън бизнеса, ги прави лесна плячка за " отсъстващите притежатели " като евтина работна ръка. На някои места, където членове на политическите кабинети имат добитъка, членовете на пастирските общности или пастири от характерните етнически групи, които се занимават с тази активност от епохи, постоянно получават възнаграждението си под формата на финансиране, показано като " поддръжка за локалните общности ". По този метод се легитимират нелегално получени благосъстояния. Тази връзка " патрон - клиент " е изключително публикувана в Северна Нигерия (където живеят най-вече обичайни миграционни животновъди, измежду които и фуланите), на които се внушава, че по този метод те са подпомагани от управляващите. [5]
В случая Аджала Олайинка употребява случая на Нигерия като проучвателен проблем (case study), с цел да изследва в дълбочина тези нови мостри на спорове предвид на това, че там е концентриран най-големият брой добитък в района на Западна Африка, а и на Суб-Сахарска Африка - към 20 милиона глави добитък. Съответно, броят на животновъдите - пастири, също е доста висок по отношение на други райони, а и мащабът на споровете в страната е доста сериозен. [5]
Тук би трябвало да се подчертае, че става дума и за географско пренасяне на центъра на тежестта и на пасищното миграционно земеделие и на обвързваните с него спорове от страните от Африканския рог, където в предишното то е било най-застъпено към Западна Африка и в частност - към Нигерия. Както количеството на отглеждания добитък, по този начин и мащабът на споровете последователно се придвижват от страните от Африканския рог на запад и сега фокусът на тези проблеми към този момент е в Нигерия, Гана, Мали, Нигер, Мавритания, Брегът на слоновата кост и Сенегал. Коректността на това изказване се удостоверява напълно от данните на Проекта за установяване на местонахождението на въоръжени спорове и данни за обвързвана и с тях събития (Armed Conflict Location and Event Data Project - ACLED). Пак съгласно същия източник, конфликтите в Нигерия и последвалите смъртни случаи изпреварват останалите страни с сходни проблеми.
Резултатите на Олайинка се основават на проучвания " на терен " и на потребление на качествени способи като дълбинни изявленията, извършени в Нигерия в интервала сред 2013 и 2019 година. [5]
Най-общо казано, проучването изяснява, че обичайното пасищно отглеждане на животни и миграционно скотовъдство последователно отстъпват място на неопастирството - форма на пасищно отглеждане на животни, което се характеризира с доста по-големи стада и с нараснало потребление на оръжия и боеприпаси за опазването им. [5]
Едно от основните последици от неопастирството в Нигерия е сериозното повишение на броя на случаите и надлежно на динамичността на кражбите и отвличанията на добитък в селските региони. Само по себе си това не е ново събитие и се следи отдавна насам. Според откриватели като Азис Оланиан и Яхая Алию, десетилетия наред, кражбите на добитък са били " локализирани, сезонни и осъществявани с по-традиционни оръжия с ниско равнище на принуждение ". (Olaniyan, Azeez and Yahaya Aliyu,: Understanding Cattle Rustling in Northern Nigeria, In: Africa Spectrum, Vol. 51, Issue 3, 2016, pp. 93 - 105).
Според тях през този дълъг (но наподобява към този момент отминал) интервал кражбите на добитък и благополучието на миграционните животновъди са вървели ръка за ръка и кражбите на добитък са били обсъждани даже като " инструмент за преразпределение на ресурсите и за териториална агресия от страна на пастирските общности ".
За да се предотврати настъпването на безредица, водачите на пастирските общности са били основали правила за кражбите на добитък (!), които не са допускали принуждение над дами и деца. Убийствата по време на кражба на добитък, също са били неразрешени.
Тези правила са били в действие освен в Западна Африка, за което оповестяват Оланиан и Алию, само че и в Източна Африка, на юг от Африканския рог, примерно в Кения, за където Райан Трише оповестява за подобен метод. (Triche, Ryan,: transforming mimetic violence to mimetic blessings between Turkana and Pokot communities, African journal on Conflict Resolution, Vol. 14, No. 2, pp. 81-101).
По това време с миграционно отглеждане на животни и пастирство са се занимавали характерни етнически групи (между които изпъкват фуланите), които са живеели в мощно свързани и преплетени общности, като са споделяли обща просвета, полезности и вяра, което е пособие зараждащите разногласия и спорове да се позволяват, без да прерастват в крайни форми на принуждение. [5]
Една от главните разлики сред краденето на добитък в по-далечното минало, преди няколко десетилетия и в днешно време е логиката, стояща зад акта на кражбата. В предишното претекстът за крадене на добитък е бил или да се възстановят някакви загуби в фамилното стадо, или да се заплати цената за булката при женитба, или да се изравнят някакви разлики в заможността сред обособените фамилии, само че нагледно казано " то не е било пазарно насочено и главният претекст за кражбата не е гонене на някаква стопанска цел ". И тук това състояние е било в действие както в Западна, по този начин и в Източна Африка. (Fleisher, Michael L., " ": the Symbiosis of Crime and Warfare among the Kuria of Tanzania, Africa: Journal of the International African Institute, Vol. 72, No. 1, 2002, pp. 131-149).
Точно противоположното е през последното десетилетие, през което ставаме очевидци на обири на добитък, стимулирани най-много от съображения за икономически разцвет, които нагледно казано са " пазарно насочени ". Краде се най-много за облага, а не от злоба или заради последна нужда. В някаква степен ширенето на тези подходи и практики може да бъде отнесено и към условия като растящата цена на добитъка, повишеното търсене на месо заради увеличението на числеността на популацията и леснотата, с която можеш да се сдобиеш с оръжие. [5]
Изследването на Азис Оланиан и Яхая Алию открива и потвърждава по неоспорим метод съществуването на директна връзка сред неопастирството и повишения размер на кражбите на добитък в Нигерия. Събития в няколко африкански страни са повишили разпространяването на оръжие (пролиферацията) в района, като на наемните неопастири им се доставят оръжия за " защита на стадата ", които се употребяват надлежно и при кражбите на добитък.
Този феномен добива напълно нов мащаб след 2011 година, когато десетки хиляди дребни оръжия се популяризират от Либия в редица страни от Сахелска Сахара, както и в Суб-Сахарска Африка като цяло. Тези наблюдения са изцяло доказани и от основания от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации " експертен панел ", който с изключение на всичко друго изследва и спора в Либия. Експертите установяват, че въстанието в Либия и последвалите борби са довели до невиждано разпространяване на оръжия освен в прилежащите на Либия страни, само че и по целия континент.
Според специалистите на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, които са събрали подробни данни от 14 африкански страни, Нигерия е една от най-засегнатите от бурното разпространяване на оръжия с генезис Либия. Оръжията се контрабандират в Нигерия и други страни през Централноафриканската република (ЦАР), като тези доставки подхранват спорове, неустановеност и тероризъм в няколко африкански страни. (Strazzari, Francesco, Libyan Arms and Regional Instability,, Vol. 49, Issue 3, 2014, pp. 54-68).
Независимо, че либийският спор дълготрайно време и чак до през днешния ден е главен източник на разпространяване на оръжия в Африка, има и други дейни спорове, които също подхранват притока на оръжие към разнообразни групировки, включително и към неопастирите в Нигерия и в Сахел. В листата на тези спорове са Южен Судан, Сомалия, Мали, Централноафриканската република, Бурунди и Демократична република Конго. Смята се, че през месец март на 2017 година в спешните зони по света е имало над 100 милиона дребни и леки оръжия (SALW), като забележителна част от тях се употребяват в Африка.
Индустрията за противозаконна търговия с оръжия процъфтява в Африка, където " порестите " граници са постоянно срещани към множеството страни, като оръжията се движат свободно през тях. Докато множеството от контрабандираните оръжия попадат в ръцете на размирен и терористични групи, миграционните скотовъдците също от ден на ден употребяват дребни и леки оръжия (SALW). Например скотовъдци-пастири в Судан и Южен Судан намерено демонстрират дребните си и леки оръжия (SALW) повече от 10 години. Въпреки че доста обичайни скотовъдци към момента могат да бъдат видени в Нигерия да пасат добитък с тояги в ръце, редица миграционни животновъди са били видяни с дребни и леки оръжия (SALW) и някои от тях са упрекнати, че са забъркани в крадене на добитък. През последното десетилетие е налице доста нарастване на броя на крадения добитъка, което е довело до гибелта освен на обичайни пастири, само че и на фермери, на сътрудници по сигурността и на други жители. (Adeniyi, Adesoji,, Cross-national research on seven African countries, March 2017, Oxfam Research Reports).
Освен наетите пастири, които употребяват оръжията, с които разполагат, с цел да вземат участие в обири на добитък, има и професионални бандити, които главно се занимават с въоръжени грабежи на добитък в някои елементи на Нигерия. Неопастирите постоянно настояват, че те се нуждаят от отбрана от тези бандити, когато изясняват въоръжаването на скотовъдците. Някои от интервюираните животновъди декларират, че носят оръжие, с цел да се предпазят от бандити, които ги атакуват с желанието да откраднат добитъка им. (Kuna, Mohammad J. and Jibrin Ibrahim (eds.), Rural banditry and conflicts in northern Nigeria, Centre for Democracy and Development, Abuja, 2015, ISBN: 9789789521685, 9789521685).
Националният секретар на асоциацията на животновъдите Miyetti Allah в Нигерия (една от най-големите животновъдни асоциации в страната) декларира: " Ако видите мъж от народа Фулани да носи AK-47, това е тъй като краденето на добитък е станало толкоз поголовно, че човек се чуди дали въобще има сигурност в страната ". (: Why our herdsmen carry AK47s., May 2, 2016, 1;58 pm, The News).
Усложнението идва от това, че оръжията, добити с цел да се предотвратява краденето на добитък, също се употребяват свободно, когато има спор сред скотовъдци и фермери. Този конфликт на ползи към миграционното отглеждане на животни, води до конкуренция във въоръжаването и основава среда сходна на полесражение, защото възходящ брой обичайни пастири също прибягват до носенето на оръжие, с цел да се пазят дружно с добитъка си. Променящата се динамичност води до нови талази от принуждение и постоянно ги назовават заедно " овчарски спор ". [5]
Нарастването на броя и на интензивността на тежките конфликти и насилието сред фермерите и пастирите, също се счита за следствие от разрастването на неопастирството. Ако се изключат смъртните случаи - резултат от терористичните набези, конфликтите сред фермери и пастири са причина за най-големия брой смъртни случаи, породени от спорове примерно през 2017 година. (Kazeem, Yomi,,January 19, 2017, Quarz).
Независимо че конфликтите и разправиите сред фермери и миграционни животновъди са от епохи, т.е. те датират още от преди колониалната ера, динамичността не тези спорове се е трансформирала по трагичен метод. (Ajala, Olayinka,, May 2nd, 2018, 2.56 pm CEST, The Conversation).
В интервала до колониалното господство пастирите и фермерите постоянно са живели едни до други в симбиоза, дължаща се на формата на земеделие и на размера на стадата. Добитъкът е пасял на стърнищата, оставени от фермерите след събирането на реколтата, най-често по време на сухия сезон, когато миграционните животновъди реалокират добитъка си повече на юг, с цел да пасе там. В подмяна на обезпечената паша и правото на достъп, предоставени от фермерите, изпражненията на едрия рогат добитък са били употребявани от селските стопани като натурален тор за земеделските им земи. Това са били времена на ферми на дребни притежатели и на фамилна благосъстоятелност върху стадата, като и фермерите и скотовъдците са имали изгода от разбирателството си. От време на време, когато пасящите добичета са унищожавали фермерска продукция и са възниквали спорове, са се ползвали механизми за разрешаване на споровете на място и разликите сред земеделци и пастири са се изглаждали, нормално без да се стига до принуждение. [5] Освен това фермерите и миграционните животновъди постоянно са създавали схеми за замяна на зърно против мляко, които са заздравявали взаимоотношенията им.
Този модел на селско стопанство обаче е претърпял няколко промени. Проблеми като измененията в модела на селскостопанско произвеждане, демографският гърмеж, развиването на пазарни и буржоазен връзки, изменението на климата, свиването на площта на езерото Чад, конкуренцията за земя и вода, право на прилагане на миграционните овчарски направления, сушата и разширението на пустинята (опустиняването), засиленото етническо разграничение и политическите операции са посочени като аргументи за измененията в динамичността на връзките фермер - миграционен животновъд. Дейвидхайзер и Луна разпознават комбинацията от колонизацията и въвеждането на пазарно-капиталистическите връзки в Африка, като една от главните аргументи за спора сред скотовъдци и фермери на континента. (Davidheiser, Mark and Aniuska Luna,: A Historical Analysis of Farmet - Fulbe Relations in West Africa, African Journal on Conflict Resolution, Vol. 8, No. 1, 2008, pp. 77 - 104).
Те настояват, че измененията в законите за благосъстоятелност върху земята, настъпили по време на колониалната ера, съчетани с измененията в земеделските техники след приемането на съвременни аграрни способи като поливното земеделие и въвеждането на " схеми за привикване на миграционните животновъди към установен живот ", нарушават някогашната симбиотична връзка сред фермерите и скотовъдците, увеличавайки вероятността за спор сред тези две обществени групи.
Анализът, който Дейвидхайзер и Луна оферират, твърди, че интеграцията межу пазарните връзки и актуалните способи на произвеждане е довела до прекосяване от " основаващи се на замяна връзки " сред фермерите и миграционните животновъди, към " маркетизация и комодификация " (бурно нахлуване на пазарни връзки и преобразяване на продукцията в стока), което усилва натиска в търсенето на естествени запаси сред двете страни и дестабилизира предходната симбиотична връзка.
Изменението на климата също се показва като една от главните аргументи за споровете сред фермери и скотовъдци в Западна Африка. В количествено проучване, извършено в щата Кано в Нигерия през 2010 година, Халиру разпознава навлизането на пустинята в земеделските земи, като главен източник на битка за запаси, водеща до спорове сред скотовъдци и фермери в Северна Нигерия. (Halliru, Salisu Lawal,: A Case Study of Three Communities in Kura Local Government of Kano State. In: Leal Filho, W. (eds) Handbook of Climate Change Adaptation, Springer, Berlin, Heidelberg, 2015).
Промените в равнището на преваляванията са трансформирали модела на миграция на скотовъдците, вследствие на което животновъдите се придвижват от ден на ден на юг към региони, където нормално стадата им не са пасли през предходните десетилетия. Пример за това е резултатът от продължителните засушавания в пустинния район Судан-Сахел, които станаха мощни от 1970 година насам. (Fasona, Mayowa J. and A.S. Omojola,, 22 - 23 June 2005, Proceedings of International Workshop on Human Security and Climate Change, Holmen Fjord Hotel, Asker near Oslo, Clobal Environmental Change and Human Security (GECHS), Oslo).
Този нов модел на миграция усилва натиска върху земята и почвените запаси, което води до спорове сред фермери и животновъди. В други случаи увеличението на популацията на общностите на фермери и скотовъдци също е асъдействало за натиска върху околната среда.
Въпреки че изброените до тук проблеми са съдействали за задълбочаването на спора, през последните няколко години има забележима разлика във връзка с интензивността, типовете употребявани оръжия, методите на офанзива и броя на смъртните случаи, регистрирани в спора. Броят на нападенията също се е нараснал доста през последното десетилетие, най-осезателно в Нигерия.
Данните от базата данни на ACLED, демонстрират, че спорът е станал по-тежък от 2011 година насам, което акцентира евентуалната връзка с гражданската война в Либия и произлизащото от нея разпространяване на оръжия. Въпреки че броят на офанзивите и броят на жертвите са се нараснали в множеството от страните, наранени от либийския спор, числата за Нигерия удостоверяват мащаба на повишаването и смисъла на казуса, наблягайки нуждата от доста по-задълбочено схващане на основните детайли на спора.
Според Олайинка Аджала се открояват две съществени връзки сред метода и интензивността на офанзивите и неопастирството. На първо място, типа на оръжията и мунициите, употребявани от скотовъдците, и второ, хората, участващи в офанзивите. [5] Ключова констатация в проучването му е, че оръжията, закупени от неопастирите, с цел да защитят добитъка си, се употребяват и за набези над фермери, когато има различия по отношение на маршрутите за паша или за унищожаването на аграрни земи от пътуващите животновъди. [5]
Според Олайинка Аджала, в доста случаи типовете оръжия, употребявани от нападателите, основават усещане, че мигриращите животновъди имат външна поддръжка. Като подобен образец е наведен щатът Тараба в Североизточна Нигерия. След дълго проточили се набези от страна на скотовъдци на територията на щата, федералното държавно управление разполага бойци наоколо до засегнатите общности, с цел да предотврати по-нататъшни офанзиви. Въпреки разполагането на войски в засегнатите общности, няколко набези въпреки всичко са осъществени със смъртносни оръжия, в това число картечници.
Председателят на районното местно ръководство в Такум, щатът Тараба, господин Шибан Тикари в изявление за " Daily Post Nigeria ", декларира: " Пастирите, които в този момент идват при нашата общественост с картечници, не са обичайните пастири, които познаваме и с които сме живели години на ред; Подозирам, че може да са освободени членове на " Боко Харам ". [5]
Има доста съществени доказателства, че елементи от скотовъдните общности са изцяло въоръжени и в този момент работят като милиции. Така да вземем за пример един от водачите на скотовъдната общественост се хвали в изявление, че неговата група сполучливо е направила офанзиви против няколко аграрни общности в Северна Нигерия. Той твърди, че неговата група към този момент не се опасява от военните и декларира: " Имаме над 800 [полуавтоматични] пушки, картечници; фуланите в този момент имат бомби и военни униформи ". (Salkida, Ahmad,: " We have machine guns, bombs and military uniforms ", Jauro Buba; 09.07.2018). Това изказване е доказано и от доста други интервюирани от Олайинка Аджала.
Видовете оръжия и муниции, употребявани в офанзивите на пастири против фермери, не са налични за обичайните скотовъдци и това насочва основателно съмненията към неопастирите. В изявление с офицер от армията той твърди, че бедните скотовъдци с дребни стада не могат да си разрешат автоматизирани пушки и типовете оръжия, употребявани от нападателите. Той сподели: " като се замисля, чудя се по какъв начин един безпаричен овчар може да си разреши картечница или ръчни гранати, употребявани от тези нападатели?
Всяко дружество си има разбор на разноските и изгодите и локалните пастири не биха могли да влагат в такива оръжия, с цел да защитят дребните си стада. За да може някой да похарчи големи суми пари за закупуването на тези оръжия, той би трябвало или да е вложил съществено в тези стада, или да има намерение да открадне колкото е допустимо повече добитък, с цел да възвърне инвестицията си. Това в допълнение сочи обстоятелството, че проведените незаконни синдикати или картели в този момент са забъркани в миграционното отглеждане на животни ". [5]
Друг респондент декларира, че обичайните скотовъдци не могат да си разрешат цената на AK47, който се продава за 1200 - 1500 американски $ на черния пазар в Нигерия. Освен това през 2017 година народен представител, представляващ щата Делта (регион юг-юг) в Камарата на събранието - Еванс Ивури, декларира, че неидентифициран хеликоптер постоянно прави доставки за някои скотовъдци в пущинака Овре-Абрака в щата, където те обитават с техния добитък. Според законодателя в гората обитават над 5000 говеда и към 2000 пастири. Тези изказвания в допълнение демонстрират, че собствеността върху този наедрял рогат добитък е под огромен въпрос.
Според Олайинка Аджала втората връзка сред метода на осъществяване и интензивността на нападенията и неопастирството е самоличността на хората, участващи в офанзивите. Има няколко аргумента по отношение на самоличността на скотовъдците, забъркани в нападенията против фермери, като се показва, че доста от нападателите са пастири - наемни служащи.
В доста региони, където фермери и животновъди съжителстват от десетилетия, фермерите познават скотовъдците, чиито стада пасат към техните ферми, интервалите, в които довеждат добитъка си, както и междинния размер на стадата. В днешно време има недоволства, че размерите на стадата са по-големи, пастирите са непознати за фермерите и са въоръжени с рискови оръжия. Тези промени вършат обичайното ръководство на спорове сред фермери и скотовъдци по-трудно и от време на време невероятно. [5]
Председателят на Съвета на локалното самоуправление в Усса - щата Тараба, господин Римамсикве Карма е декларирал, че пастирите, направили поредност от набези над фермери, не са елементарните животновъди, които локалните хора познават, казвайки, че те са " непознати ". Ръководителят на Съвета е декларирал, че " пастирите, които пристигнаха след армията на територията ръководена от нашия съвет не са другарски настроени към нашите хора, за нас те са непознати лица и те убиват хора ". [5]
Това изказване е било доказано от нигерийските военни, които декларират, че миграционните скотовъди, които са взели участие в принуждение и набези против фермери, са били " спонсорирани " и не са обичайни пастири. (Fabiyi, Olusola, Olaleye Aluko and John Charles, Benue:, April 27-th, 2018, Punch).
Комисарят на полицията в щата Кано от своя страна изяснява в изявление, че доста от задържаните въоръжени пастири са от страни като Сенегал, Мали и Чад. [5] Това е в допълнение доказателство, че от ден на ден пастирите - наемници заменят обичайните скотовъдци.
Важно е да се означи, че не всички спорове сред скотовъдци и фермери в тези райони се дължат на неопастирството. Последните събития демонстрират, че към този момент и доста обичайни миграционни животновъди носят оръжие. Освен това някои от нападенията против фермери са отмъщения и репресии поради убийствата на добитък от страна на фермерите. Въпреки че доста съществени медии в Нигерия настояват, че скотовъдците са агресорите в множеството от споровете, дълбинните изявленията разкриват, че някои от офанзивите против уседналите земеделци са възмездие за убийствата на добитък на скотовъдците от страна на фермерите.
Така да вземем за пример етническата група Бером в щата Плато (една от най-големите етнически групи в региона) в никакъв случай не е криела пренебрежението си към скотовъдците и от време на време е прибягвала до изтребване на добитъка им, с цел да попречи на
Един от значимите заключения е, че интензифицирането на спора е натоварено с огромен риск от " експлоадиране на миграционна бомба ", която да докара до невиждан миграционен напън по цялата южна граница на Европейския съюз. Важно събитие са и опциите на съветската външна политика да манипулира интензивността на споровете в страни като Мали, Буркина Фасо, Чад и Централноафриканската република. Държейки ръка на " шалтера " на възможен миграционен гърмеж, Москва елементарно може да се изкуши да употребява провокиран миграционен напън против страните от Европейски Съюз, които като цяло към този момент са избрани като противников.
В тази рискова обстановка особена роля играе народът Фулани - етническа група полуномади, миграционни животновъди, които населяват линията от Гвинейския залив до Червено море и наброяват 30 до 35 милиона души по разнообразни данни. Бидейки народ, който е изиграл в исторически проект доста значима роля да проникването на исляма в Африка, изключително н Западна Африка, фуланите са голямо прелъщение за ислямските радикали, без значение, че те изповядват суфитското течение в исляма, което безспорно е най-толерантното, както и най-мистичното.
За страдание, както ще се види от разбора по-нататък, въпросът не опира единствено до религиозно опълчване. Конфликтът не е единствено етнорелигиозен. Той е социо-етно-религиозен, като през последните години в допълнение мощно въздействие стартират да оказват резултатите от насъбраните по корупционен път благосъстояния, превърнати в благосъстоятелност върху добитък - по този начин нареченото " неопастирство ". Това събитие е изключително особено за Нигерия и на него е бъде отдадена актуалната трета част на разбора.
Фуланите в Нигерия
Бидейки най-гъсто обитаемата страна в Западна Африка със 190 милиона поданици, Нигерия, сходно на доста страни в района, се характеризира със самобитна дихотомия сред Юга, обитаем най-вече от християни йоруба, и Севера, чието популацията е главно мюсюлманско, като огромна част от него са фулани, които както на всички места са миграционни животновъди. Общо взето страната има 53% мюсюлмани и 47% християни.
" Централният пояс " на Нигерия, пресичащ страната от изток на запад, включващ по-специално щатите Кадуна (северно от Абуджа), Бунуе-Плато (източно от Абуджа) и Тараба (югоизточно от Абуджа), е точка на срещата сред тези два свята, сцена на чести произшествия в безконечен цикъл на отмъщения сред фермери, нормално християни (които упрекват пастирите фулани, че разрешават на стадата си да навредят на тяхната реколта) и преносимите скотовъдци фулани (които се оплакват от обири на добитък и възходящото основаване на ферми в региони, обичайно налични за маршрутите на миграция на техните животни).
Тези спорове се изостриха напоследък, защото фулани също се стремят да разширят маршрутите за миграция и паша на стадата си на юг, а северните пасища страдат от все по-сериозна суша, до момента в който фермерите от юга, в изискванията на изключително висока динамичност на растеж на популацията, се стремят да основат ферми по на север.
След 2019 година този конфронтация взе рисков поврат в посока на идентичността и религиозната принадлежност сред двете общности, които станаха непримирими и се управляваха от разнообразни правни системи, изключително откогато ислямският закон (шариата) беше въведен още веднъж през 2000 година в дванадесет северни щата. (Ислямският закон е бил в действие до 1960 година, след което е бил анулиран с постигането на независимостта на Нигерия). От позиция на християните, фуланите желаят да ги " ислямизират " - в случай че е належащо и със мощ.
Това становище се подхранва от обстоятелството, че " Боко Харам ", която избира за цели най-много християни, се стреми да употребява въоръжените милиции, употребявани от фуланите, против техните съперници и че в действителност редица от тези бойци са се включили към редиците на ислямистката група. Християните считат, че фуланите (заедно с хауса, които са свързани с тях) обезпечават ядрото на войските на " Боко Харам ". Това е прекалено усещане поради обстоятелството, че избран брой милиции на фуланите остават самостоятелни. Но факт е, че към 2019 година антагонизмът се утежни. [38]
Така на 23 юни 2018 година в село, обитаемо най-вече с християни (от етническата група лугере), офанзива, приписвана на фуланите, довежда до тежки жертви - 200 убити.
Избирането на Мохамаду Бухари, който е фулани и е някогашен водач на най-голямата културна асоциация на фуланите - Tabital Pulaakou International, за президент на Републиката, не оказа помощ за понижаване на напрежението. Президентът постоянно е упрекван, че тайно поддържа родителите си фулани, вместо да инструктира силите за сигурност да подтиснат незаконните им дейности.
Положението на фуланите в Нигерия е показателно и за някои нови трендове във взаимоотношенията сред миграционните скотовъдци и уседналите земеделци. Някъде през 2020 година откривателите към този момент са установили по неоспорим метод видимо повишаване на броя на споровете и конфликтите сред скотовъдците и земеделците.[5]
В опити да се изясни това събитие са били привличани като причини въпроси и обстоятелства като смяната в климата, разширението на пустините, районните спорове, повишаването на популацията, трафикът на хора и тероризмът. Проблемът е, че нито един от тези въпроси не изяснява напълно внезапно повишеното потребление на дребни и леки оръжия от няколко групи пастири и уседнали земеделци. [5]
На този въпрос се стопира особено Олайинка Аджала (Olayinka Ajala), който преглежда настъпилите през годините промени в собствеността над отглеждания добитък, които той назовава " неопастирство ", като допустимо пояснение за повишаването на броя на въоръжените стълкновения сред тези групи.
Терминът неопастирство (neopastoralism) е употребен за първи път от Матю Луиза (Matthew Luizza) от Американската асоциация за прогрес на науката, с цел да опише подриването на обичайна форма на пасищно (миграционно) отглеждане на животни от богати градски елити, които се впускат да влагат и да се занимават с такова отглеждане на животни, с цел да прикрият откраднати или нелегално добити активи. (Luizza, Matthew,, November 9th, 2017, The Economist). [8]
От своя страна, Олайинка Аджала дефинира неопастирството като нова форма на благосъстоятелност върху добитък, характеризираща се с владение на огромни стада добитък от хора, които сами по себе си не са скотовъдци-пастири. Тези стада надлежно са обслужвани от наемни пастири. Работата към тези стада постоянно постанова потреблението на комплицирани оръжия и боеприпаси, произлизащо от нуждата да се скрие откраднато благосъстояние, доходи от трафик или приходи, получени посредством терористична активност, с подчертаната цел да се извлече облага за вложителите. Важно е да се означи, че определението на Аджала Олайинка за неопасторството не включва вложенията в наедрял рогат добитък, финансирани със законни средства. Такива съществуват, само че са малцина и за това те не попадат в обсега на изследователския интерес на създателя.[5]
Пасищното миграционно отглеждане на животни обичайно е дребно, стадата са фамилна благосъстоятелност и нормално са свързани с избрани етнически групи. Тази стопанска активност е обвързвана с разнообразни опасности, както и със забележителните старания, нужни за напредването на добитъка на стотици километри в търсене на паша. Всичко това прави тази специалност не чак толкоз известна и с нея се занимават няколко етнически групи, измежду които се открояват фуланите, за които това е главно занятие от доста десетилетия. Освен че са една от най-големите етнически групи в Сахел и Суб-Сахарска Африка, някои източници сочат, че фуланите в Нигерия са към 17 милиона души. Освен това добитъкът постоянно се преглежда като източник на сигурност и индикатор за благосъстояние, като затова обичайните скотовъдци се занимават с продажби на говеда в доста стеснен мащаб.
Неопастирството се разграничава от обичайното скотовъдство във връзка с формата на благосъстоятелност върху добитъка, междинният размер на стадата и потреблението на оръжия. Докато обичайният междинен размер на стадото варира сред 16 и 69 глави добитък, числеността на стадата свързани с неопастирството, нормално варира сред 50 и 1000 глави добитък и уговорките към тях постоянно включват потреблението на огнестрелни оръжия от наетите пастири. [8], [5]
Въпреки че и преди този момент в Сахел е било нещо всекидневно, сходни по-големи стада да се съпровождат от въоръжени бойци, в днешно време собствеността върху добитък от ден на ден се възприема като средство за прикриване на нелегално добито благосъстояние от корумпирани политици. Освен това, до момента в който обичайните скотовъдци се стремят към положителни връзки с фермерите, с цел да поддържат своето симбиотично взаимоотношение с тях, пастирите-наемници нямат никакъв тласък да влагат в обществените си взаимоотношения с фермерите, тъй като имат оръжия, които могат да бъдат употребявани за заплашване на земеделците. [5], [8]
В частност в Нигерия има три съществени аргументи за възникването на неопастирството. Първата е, че собствеността на добитък наподобява изкусителна инвестиция, поради непрекъснато покачващите се цени. Една полово зряла крава в Нигерия може да коства 1000 американски $ и това прави говедовъдството привлекателно поле за евентуални вложители. [5]
На второ място, има директна връзка сред неопастирството и корупционните практики в Нигерия. Редица откриватели настояват, че корупцията е в основата на по-голямата част от въстанията и въоръжените протести в страната. През 2014 година е въведена една от ограниченията, подхванати от държавното управление за ограничение на корупцията, изключително прането на пари. Това е въвеждането на банков верификационен номер (Bank Verification Number - BVN). Целта на BVN е да се следят банковите транзакции и да се понижи или отстрани прането на пари. [5]
Банковият верификационен номер (BVN) употребява биометрична технология, с цел да записва всеки клиент във всички нигерийски банки. След това на всеки клиент се издава неповторим идентификационен код, който свързва всичките му сметки, с цел да може елементарно да следи транзакциите сред няколко банки. Целта е да се подсигурява, че подозрителните транзакции се разпознават елементарно, защото системата улавя облиците и пръстовите отпечатъци на всички банкови клиенти, което прави мъчно противозаконни средства да бъдат подадени в разнообразни сметки от едно и също лице. Данните от дълбинните изявленията са разкрили, че BVN е затруднил заемащите политически длъжности в скриването на противозаконни благосъстояния и редица сметки, свързани с политици и техните доближени " кронита ", захранени с хипотетични откраднати средства, са били замразени след въвеждането му.
Централната банка на Нигерия заяви, че " няколко милиарда найра (нигерийската парична единица) и милиони в други задгранични валути са хванати в капан в сметки в редица банки, като притежателите на тези сметки ненадейно са спрели да работят с тях. В последна сметка над 30 милиона " пасивни " и неизползвани сметки са разпознати от въвеждането на BVN в Нигерия до към 2020 година. [5]
Дълбинните изявленията, извършени от създателя, демонстрират, че доста хора, които са били подали огромни суми пари в нигерийски банки, директно преди въвеждането на банковия верификационен номер (BVN) са побързали да ги изтеглят. Няколко седмици преди приключването на периода за приемане на BVN от всеки, който употребява банкови услуги, банковите чиновници в Нигерия следят същинска река от пари, които се теглят кеш всеобщо от разнообразни клонове в страната. Разбира се не може да се каже, че всичките тези пари са били крадени или резултат от злоупотреби с властта, само че е открит факт, че мнозина от политиците в Нигерия се трансферират към разплащания кеш, тъй като не желаят да бъдат обект на банковия мониторинг. [5]
Точно в този миг потоци от нелегално добити средства са пренасочени в областта на селското стопанство, като са закупени впечатляващ брой добичета. Специалистите по финансова сигурност са единомислещи, че след въвеждането на BVN има внезапно повишение на броя на хората, които употребяват нелегално добито благосъстояние, с цел да купуват добитък. Като се осмисли фактът, че през 2019 година една стара крава коства 200 000 - 400 000 наира (600 до 110 USD) и че не съществува механизъм за определяне на собствеността върху добитъка, за корумпираните е елементарно да купуват стотици говеда за милиони наири. Това довежда до повишение на цените на добитъка, като сега редица огромни стада са притежавани от хора, които нямат нищо общо със скотовъдството като работа и всекидневие, като някои от притежателите са даже от райони, които са прекомерно надалеч от пасищните зони. [5]
Както стана дума нагоре, това основава различен огромен риск за сигурността в зоната на пасищата, защото наемните пастири доста постоянно са добре въоръжени.
На трето място, неопастирите изясняват новия модел на неопатримонални взаимоотношения сред притежатели и пастири с повишеното равнище на бедността измежду ангажираните в бранша. Независимо от повишението на цените на добитъка през последните няколко десетилетия и макар експанзията на отглеждането на животни на експортния пазар, бедността измежду упражняващите миграционно отглеждане на животни не е намаляла. Напротив, съгласно данни на нигерийски откриватели, през последните 30-40 години, броят на бедните пастири внезапно е повишен. (Catley, Andy and Alula Iyasu, April 2010, Feinstein International Center).
За тези, които са на дъното на обществената стълбица в пастирската общественост, работата за притежатели на огромни стада става единствената опция за оцеляване. В изискванията на неопастирството, възходящата беднотия измежду пастирската общественост, която избутва обичайните миграционни животновъди отвън бизнеса, ги прави лесна плячка за " отсъстващите притежатели " като евтина работна ръка. На някои места, където членове на политическите кабинети имат добитъка, членовете на пастирските общности или пастири от характерните етнически групи, които се занимават с тази активност от епохи, постоянно получават възнаграждението си под формата на финансиране, показано като " поддръжка за локалните общности ". По този метод се легитимират нелегално получени благосъстояния. Тази връзка " патрон - клиент " е изключително публикувана в Северна Нигерия (където живеят най-вече обичайни миграционни животновъди, измежду които и фуланите), на които се внушава, че по този метод те са подпомагани от управляващите. [5]
В случая Аджала Олайинка употребява случая на Нигерия като проучвателен проблем (case study), с цел да изследва в дълбочина тези нови мостри на спорове предвид на това, че там е концентриран най-големият брой добитък в района на Западна Африка, а и на Суб-Сахарска Африка - към 20 милиона глави добитък. Съответно, броят на животновъдите - пастири, също е доста висок по отношение на други райони, а и мащабът на споровете в страната е доста сериозен. [5]
Тук би трябвало да се подчертае, че става дума и за географско пренасяне на центъра на тежестта и на пасищното миграционно земеделие и на обвързваните с него спорове от страните от Африканския рог, където в предишното то е било най-застъпено към Западна Африка и в частност - към Нигерия. Както количеството на отглеждания добитък, по този начин и мащабът на споровете последователно се придвижват от страните от Африканския рог на запад и сега фокусът на тези проблеми към този момент е в Нигерия, Гана, Мали, Нигер, Мавритания, Брегът на слоновата кост и Сенегал. Коректността на това изказване се удостоверява напълно от данните на Проекта за установяване на местонахождението на въоръжени спорове и данни за обвързвана и с тях събития (Armed Conflict Location and Event Data Project - ACLED). Пак съгласно същия източник, конфликтите в Нигерия и последвалите смъртни случаи изпреварват останалите страни с сходни проблеми.
Резултатите на Олайинка се основават на проучвания " на терен " и на потребление на качествени способи като дълбинни изявленията, извършени в Нигерия в интервала сред 2013 и 2019 година. [5]
Най-общо казано, проучването изяснява, че обичайното пасищно отглеждане на животни и миграционно скотовъдство последователно отстъпват място на неопастирството - форма на пасищно отглеждане на животни, което се характеризира с доста по-големи стада и с нараснало потребление на оръжия и боеприпаси за опазването им. [5]
Едно от основните последици от неопастирството в Нигерия е сериозното повишение на броя на случаите и надлежно на динамичността на кражбите и отвличанията на добитък в селските региони. Само по себе си това не е ново събитие и се следи отдавна насам. Според откриватели като Азис Оланиан и Яхая Алию, десетилетия наред, кражбите на добитък са били " локализирани, сезонни и осъществявани с по-традиционни оръжия с ниско равнище на принуждение ". (Olaniyan, Azeez and Yahaya Aliyu,: Understanding Cattle Rustling in Northern Nigeria, In: Africa Spectrum, Vol. 51, Issue 3, 2016, pp. 93 - 105).
Според тях през този дълъг (но наподобява към този момент отминал) интервал кражбите на добитък и благополучието на миграционните животновъди са вървели ръка за ръка и кражбите на добитък са били обсъждани даже като " инструмент за преразпределение на ресурсите и за териториална агресия от страна на пастирските общности ".
За да се предотврати настъпването на безредица, водачите на пастирските общности са били основали правила за кражбите на добитък (!), които не са допускали принуждение над дами и деца. Убийствата по време на кражба на добитък, също са били неразрешени.
Тези правила са били в действие освен в Западна Африка, за което оповестяват Оланиан и Алию, само че и в Източна Африка, на юг от Африканския рог, примерно в Кения, за където Райан Трише оповестява за подобен метод. (Triche, Ryan,: transforming mimetic violence to mimetic blessings between Turkana and Pokot communities, African journal on Conflict Resolution, Vol. 14, No. 2, pp. 81-101).
По това време с миграционно отглеждане на животни и пастирство са се занимавали характерни етнически групи (между които изпъкват фуланите), които са живеели в мощно свързани и преплетени общности, като са споделяли обща просвета, полезности и вяра, което е пособие зараждащите разногласия и спорове да се позволяват, без да прерастват в крайни форми на принуждение. [5]
Една от главните разлики сред краденето на добитък в по-далечното минало, преди няколко десетилетия и в днешно време е логиката, стояща зад акта на кражбата. В предишното претекстът за крадене на добитък е бил или да се възстановят някакви загуби в фамилното стадо, или да се заплати цената за булката при женитба, или да се изравнят някакви разлики в заможността сред обособените фамилии, само че нагледно казано " то не е било пазарно насочено и главният претекст за кражбата не е гонене на някаква стопанска цел ". И тук това състояние е било в действие както в Западна, по този начин и в Източна Африка. (Fleisher, Michael L., " ": the Symbiosis of Crime and Warfare among the Kuria of Tanzania, Africa: Journal of the International African Institute, Vol. 72, No. 1, 2002, pp. 131-149).
Точно противоположното е през последното десетилетие, през което ставаме очевидци на обири на добитък, стимулирани най-много от съображения за икономически разцвет, които нагледно казано са " пазарно насочени ". Краде се най-много за облага, а не от злоба или заради последна нужда. В някаква степен ширенето на тези подходи и практики може да бъде отнесено и към условия като растящата цена на добитъка, повишеното търсене на месо заради увеличението на числеността на популацията и леснотата, с която можеш да се сдобиеш с оръжие. [5]
Изследването на Азис Оланиан и Яхая Алию открива и потвърждава по неоспорим метод съществуването на директна връзка сред неопастирството и повишения размер на кражбите на добитък в Нигерия. Събития в няколко африкански страни са повишили разпространяването на оръжие (пролиферацията) в района, като на наемните неопастири им се доставят оръжия за " защита на стадата ", които се употребяват надлежно и при кражбите на добитък.
Този феномен добива напълно нов мащаб след 2011 година, когато десетки хиляди дребни оръжия се популяризират от Либия в редица страни от Сахелска Сахара, както и в Суб-Сахарска Африка като цяло. Тези наблюдения са изцяло доказани и от основания от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации " експертен панел ", който с изключение на всичко друго изследва и спора в Либия. Експертите установяват, че въстанието в Либия и последвалите борби са довели до невиждано разпространяване на оръжия освен в прилежащите на Либия страни, само че и по целия континент.
Според специалистите на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, които са събрали подробни данни от 14 африкански страни, Нигерия е една от най-засегнатите от бурното разпространяване на оръжия с генезис Либия. Оръжията се контрабандират в Нигерия и други страни през Централноафриканската република (ЦАР), като тези доставки подхранват спорове, неустановеност и тероризъм в няколко африкански страни. (Strazzari, Francesco, Libyan Arms and Regional Instability,, Vol. 49, Issue 3, 2014, pp. 54-68).
Независимо, че либийският спор дълготрайно време и чак до през днешния ден е главен източник на разпространяване на оръжия в Африка, има и други дейни спорове, които също подхранват притока на оръжие към разнообразни групировки, включително и към неопастирите в Нигерия и в Сахел. В листата на тези спорове са Южен Судан, Сомалия, Мали, Централноафриканската република, Бурунди и Демократична република Конго. Смята се, че през месец март на 2017 година в спешните зони по света е имало над 100 милиона дребни и леки оръжия (SALW), като забележителна част от тях се употребяват в Африка.
Индустрията за противозаконна търговия с оръжия процъфтява в Африка, където " порестите " граници са постоянно срещани към множеството страни, като оръжията се движат свободно през тях. Докато множеството от контрабандираните оръжия попадат в ръцете на размирен и терористични групи, миграционните скотовъдците също от ден на ден употребяват дребни и леки оръжия (SALW). Например скотовъдци-пастири в Судан и Южен Судан намерено демонстрират дребните си и леки оръжия (SALW) повече от 10 години. Въпреки че доста обичайни скотовъдци към момента могат да бъдат видени в Нигерия да пасат добитък с тояги в ръце, редица миграционни животновъди са били видяни с дребни и леки оръжия (SALW) и някои от тях са упрекнати, че са забъркани в крадене на добитък. През последното десетилетие е налице доста нарастване на броя на крадения добитъка, което е довело до гибелта освен на обичайни пастири, само че и на фермери, на сътрудници по сигурността и на други жители. (Adeniyi, Adesoji,, Cross-national research on seven African countries, March 2017, Oxfam Research Reports).
Освен наетите пастири, които употребяват оръжията, с които разполагат, с цел да вземат участие в обири на добитък, има и професионални бандити, които главно се занимават с въоръжени грабежи на добитък в някои елементи на Нигерия. Неопастирите постоянно настояват, че те се нуждаят от отбрана от тези бандити, когато изясняват въоръжаването на скотовъдците. Някои от интервюираните животновъди декларират, че носят оръжие, с цел да се предпазят от бандити, които ги атакуват с желанието да откраднат добитъка им. (Kuna, Mohammad J. and Jibrin Ibrahim (eds.), Rural banditry and conflicts in northern Nigeria, Centre for Democracy and Development, Abuja, 2015, ISBN: 9789789521685, 9789521685).
Националният секретар на асоциацията на животновъдите Miyetti Allah в Нигерия (една от най-големите животновъдни асоциации в страната) декларира: " Ако видите мъж от народа Фулани да носи AK-47, това е тъй като краденето на добитък е станало толкоз поголовно, че човек се чуди дали въобще има сигурност в страната ". (: Why our herdsmen carry AK47s., May 2, 2016, 1;58 pm, The News).
Усложнението идва от това, че оръжията, добити с цел да се предотвратява краденето на добитък, също се употребяват свободно, когато има спор сред скотовъдци и фермери. Този конфликт на ползи към миграционното отглеждане на животни, води до конкуренция във въоръжаването и основава среда сходна на полесражение, защото възходящ брой обичайни пастири също прибягват до носенето на оръжие, с цел да се пазят дружно с добитъка си. Променящата се динамичност води до нови талази от принуждение и постоянно ги назовават заедно " овчарски спор ". [5]
Нарастването на броя и на интензивността на тежките конфликти и насилието сред фермерите и пастирите, също се счита за следствие от разрастването на неопастирството. Ако се изключат смъртните случаи - резултат от терористичните набези, конфликтите сред фермери и пастири са причина за най-големия брой смъртни случаи, породени от спорове примерно през 2017 година. (Kazeem, Yomi,,January 19, 2017, Quarz).
Независимо че конфликтите и разправиите сред фермери и миграционни животновъди са от епохи, т.е. те датират още от преди колониалната ера, динамичността не тези спорове се е трансформирала по трагичен метод. (Ajala, Olayinka,, May 2nd, 2018, 2.56 pm CEST, The Conversation).
В интервала до колониалното господство пастирите и фермерите постоянно са живели едни до други в симбиоза, дължаща се на формата на земеделие и на размера на стадата. Добитъкът е пасял на стърнищата, оставени от фермерите след събирането на реколтата, най-често по време на сухия сезон, когато миграционните животновъди реалокират добитъка си повече на юг, с цел да пасе там. В подмяна на обезпечената паша и правото на достъп, предоставени от фермерите, изпражненията на едрия рогат добитък са били употребявани от селските стопани като натурален тор за земеделските им земи. Това са били времена на ферми на дребни притежатели и на фамилна благосъстоятелност върху стадата, като и фермерите и скотовъдците са имали изгода от разбирателството си. От време на време, когато пасящите добичета са унищожавали фермерска продукция и са възниквали спорове, са се ползвали механизми за разрешаване на споровете на място и разликите сред земеделци и пастири са се изглаждали, нормално без да се стига до принуждение. [5] Освен това фермерите и миграционните животновъди постоянно са създавали схеми за замяна на зърно против мляко, които са заздравявали взаимоотношенията им.
Този модел на селско стопанство обаче е претърпял няколко промени. Проблеми като измененията в модела на селскостопанско произвеждане, демографският гърмеж, развиването на пазарни и буржоазен връзки, изменението на климата, свиването на площта на езерото Чад, конкуренцията за земя и вода, право на прилагане на миграционните овчарски направления, сушата и разширението на пустинята (опустиняването), засиленото етническо разграничение и политическите операции са посочени като аргументи за измененията в динамичността на връзките фермер - миграционен животновъд. Дейвидхайзер и Луна разпознават комбинацията от колонизацията и въвеждането на пазарно-капиталистическите връзки в Африка, като една от главните аргументи за спора сред скотовъдци и фермери на континента. (Davidheiser, Mark and Aniuska Luna,: A Historical Analysis of Farmet - Fulbe Relations in West Africa, African Journal on Conflict Resolution, Vol. 8, No. 1, 2008, pp. 77 - 104).
Те настояват, че измененията в законите за благосъстоятелност върху земята, настъпили по време на колониалната ера, съчетани с измененията в земеделските техники след приемането на съвременни аграрни способи като поливното земеделие и въвеждането на " схеми за привикване на миграционните животновъди към установен живот ", нарушават някогашната симбиотична връзка сред фермерите и скотовъдците, увеличавайки вероятността за спор сред тези две обществени групи.
Анализът, който Дейвидхайзер и Луна оферират, твърди, че интеграцията межу пазарните връзки и актуалните способи на произвеждане е довела до прекосяване от " основаващи се на замяна връзки " сред фермерите и миграционните животновъди, към " маркетизация и комодификация " (бурно нахлуване на пазарни връзки и преобразяване на продукцията в стока), което усилва натиска в търсенето на естествени запаси сред двете страни и дестабилизира предходната симбиотична връзка.
Изменението на климата също се показва като една от главните аргументи за споровете сред фермери и скотовъдци в Западна Африка. В количествено проучване, извършено в щата Кано в Нигерия през 2010 година, Халиру разпознава навлизането на пустинята в земеделските земи, като главен източник на битка за запаси, водеща до спорове сред скотовъдци и фермери в Северна Нигерия. (Halliru, Salisu Lawal,: A Case Study of Three Communities in Kura Local Government of Kano State. In: Leal Filho, W. (eds) Handbook of Climate Change Adaptation, Springer, Berlin, Heidelberg, 2015).
Промените в равнището на преваляванията са трансформирали модела на миграция на скотовъдците, вследствие на което животновъдите се придвижват от ден на ден на юг към региони, където нормално стадата им не са пасли през предходните десетилетия. Пример за това е резултатът от продължителните засушавания в пустинния район Судан-Сахел, които станаха мощни от 1970 година насам. (Fasona, Mayowa J. and A.S. Omojola,, 22 - 23 June 2005, Proceedings of International Workshop on Human Security and Climate Change, Holmen Fjord Hotel, Asker near Oslo, Clobal Environmental Change and Human Security (GECHS), Oslo).
Този нов модел на миграция усилва натиска върху земята и почвените запаси, което води до спорове сред фермери и животновъди. В други случаи увеличението на популацията на общностите на фермери и скотовъдци също е асъдействало за натиска върху околната среда.
Въпреки че изброените до тук проблеми са съдействали за задълбочаването на спора, през последните няколко години има забележима разлика във връзка с интензивността, типовете употребявани оръжия, методите на офанзива и броя на смъртните случаи, регистрирани в спора. Броят на нападенията също се е нараснал доста през последното десетилетие, най-осезателно в Нигерия.
Данните от базата данни на ACLED, демонстрират, че спорът е станал по-тежък от 2011 година насам, което акцентира евентуалната връзка с гражданската война в Либия и произлизащото от нея разпространяване на оръжия. Въпреки че броят на офанзивите и броят на жертвите са се нараснали в множеството от страните, наранени от либийския спор, числата за Нигерия удостоверяват мащаба на повишаването и смисъла на казуса, наблягайки нуждата от доста по-задълбочено схващане на основните детайли на спора.
Според Олайинка Аджала се открояват две съществени връзки сред метода и интензивността на офанзивите и неопастирството. На първо място, типа на оръжията и мунициите, употребявани от скотовъдците, и второ, хората, участващи в офанзивите. [5] Ключова констатация в проучването му е, че оръжията, закупени от неопастирите, с цел да защитят добитъка си, се употребяват и за набези над фермери, когато има различия по отношение на маршрутите за паша или за унищожаването на аграрни земи от пътуващите животновъди. [5]
Според Олайинка Аджала, в доста случаи типовете оръжия, употребявани от нападателите, основават усещане, че мигриращите животновъди имат външна поддръжка. Като подобен образец е наведен щатът Тараба в Североизточна Нигерия. След дълго проточили се набези от страна на скотовъдци на територията на щата, федералното държавно управление разполага бойци наоколо до засегнатите общности, с цел да предотврати по-нататъшни офанзиви. Въпреки разполагането на войски в засегнатите общности, няколко набези въпреки всичко са осъществени със смъртносни оръжия, в това число картечници.
Председателят на районното местно ръководство в Такум, щатът Тараба, господин Шибан Тикари в изявление за " Daily Post Nigeria ", декларира: " Пастирите, които в този момент идват при нашата общественост с картечници, не са обичайните пастири, които познаваме и с които сме живели години на ред; Подозирам, че може да са освободени членове на " Боко Харам ". [5]
Има доста съществени доказателства, че елементи от скотовъдните общности са изцяло въоръжени и в този момент работят като милиции. Така да вземем за пример един от водачите на скотовъдната общественост се хвали в изявление, че неговата група сполучливо е направила офанзиви против няколко аграрни общности в Северна Нигерия. Той твърди, че неговата група към този момент не се опасява от военните и декларира: " Имаме над 800 [полуавтоматични] пушки, картечници; фуланите в този момент имат бомби и военни униформи ". (Salkida, Ahmad,: " We have machine guns, bombs and military uniforms ", Jauro Buba; 09.07.2018). Това изказване е доказано и от доста други интервюирани от Олайинка Аджала.
Видовете оръжия и муниции, употребявани в офанзивите на пастири против фермери, не са налични за обичайните скотовъдци и това насочва основателно съмненията към неопастирите. В изявление с офицер от армията той твърди, че бедните скотовъдци с дребни стада не могат да си разрешат автоматизирани пушки и типовете оръжия, употребявани от нападателите. Той сподели: " като се замисля, чудя се по какъв начин един безпаричен овчар може да си разреши картечница или ръчни гранати, употребявани от тези нападатели?
Всяко дружество си има разбор на разноските и изгодите и локалните пастири не биха могли да влагат в такива оръжия, с цел да защитят дребните си стада. За да може някой да похарчи големи суми пари за закупуването на тези оръжия, той би трябвало или да е вложил съществено в тези стада, или да има намерение да открадне колкото е допустимо повече добитък, с цел да възвърне инвестицията си. Това в допълнение сочи обстоятелството, че проведените незаконни синдикати или картели в този момент са забъркани в миграционното отглеждане на животни ". [5]
Друг респондент декларира, че обичайните скотовъдци не могат да си разрешат цената на AK47, който се продава за 1200 - 1500 американски $ на черния пазар в Нигерия. Освен това през 2017 година народен представител, представляващ щата Делта (регион юг-юг) в Камарата на събранието - Еванс Ивури, декларира, че неидентифициран хеликоптер постоянно прави доставки за някои скотовъдци в пущинака Овре-Абрака в щата, където те обитават с техния добитък. Според законодателя в гората обитават над 5000 говеда и към 2000 пастири. Тези изказвания в допълнение демонстрират, че собствеността върху този наедрял рогат добитък е под огромен въпрос.
Според Олайинка Аджала втората връзка сред метода на осъществяване и интензивността на нападенията и неопастирството е самоличността на хората, участващи в офанзивите. Има няколко аргумента по отношение на самоличността на скотовъдците, забъркани в нападенията против фермери, като се показва, че доста от нападателите са пастири - наемни служащи.
В доста региони, където фермери и животновъди съжителстват от десетилетия, фермерите познават скотовъдците, чиито стада пасат към техните ферми, интервалите, в които довеждат добитъка си, както и междинния размер на стадата. В днешно време има недоволства, че размерите на стадата са по-големи, пастирите са непознати за фермерите и са въоръжени с рискови оръжия. Тези промени вършат обичайното ръководство на спорове сред фермери и скотовъдци по-трудно и от време на време невероятно. [5]
Председателят на Съвета на локалното самоуправление в Усса - щата Тараба, господин Римамсикве Карма е декларирал, че пастирите, направили поредност от набези над фермери, не са елементарните животновъди, които локалните хора познават, казвайки, че те са " непознати ". Ръководителят на Съвета е декларирал, че " пастирите, които пристигнаха след армията на територията ръководена от нашия съвет не са другарски настроени към нашите хора, за нас те са непознати лица и те убиват хора ". [5]
Това изказване е било доказано от нигерийските военни, които декларират, че миграционните скотовъди, които са взели участие в принуждение и набези против фермери, са били " спонсорирани " и не са обичайни пастири. (Fabiyi, Olusola, Olaleye Aluko and John Charles, Benue:, April 27-th, 2018, Punch).
Комисарят на полицията в щата Кано от своя страна изяснява в изявление, че доста от задържаните въоръжени пастири са от страни като Сенегал, Мали и Чад. [5] Това е в допълнение доказателство, че от ден на ден пастирите - наемници заменят обичайните скотовъдци.
Важно е да се означи, че не всички спорове сред скотовъдци и фермери в тези райони се дължат на неопастирството. Последните събития демонстрират, че към този момент и доста обичайни миграционни животновъди носят оръжие. Освен това някои от нападенията против фермери са отмъщения и репресии поради убийствата на добитък от страна на фермерите. Въпреки че доста съществени медии в Нигерия настояват, че скотовъдците са агресорите в множеството от споровете, дълбинните изявленията разкриват, че някои от офанзивите против уседналите земеделци са възмездие за убийствата на добитък на скотовъдците от страна на фермерите.
Така да вземем за пример етническата група Бером в щата Плато (една от най-големите етнически групи в региона) в никакъв случай не е криела пренебрежението си към скотовъдците и от време на време е прибягвала до изтребване на добитъка им, с цел да попречи на
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ